- Към Русия
- Към Русия
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Взех си довиждане с жена ми и потеглих към Дуранкулак , усетих че задницата на мотора е много тежка , но ще свикна . Започнах да давам газ на мотора и се оказа доста послушен и взех да поддържам около 140км/ч , идваха му много оборотите , но пък вървеше много добре - за нула бройки В Румъния , никакви пролеми на границата . Първа зарядка на гориво , исках да видя разхода и се оказа че мотора си гори почти 7л при тази скорост .
Зацепих директно към Молдова почти бях до границата с Молдова на един лош път на който бяхме аз и един румънец с VW passat и двамата се движим в една посока , аз карам зад него и реших да го изпреваря и то доста в страни от него , в момента в който се изравнихме той рязко сви в ляво , сякаш чакаше този момент да ме блъсне странично , навих газта колкото може , мотора беше в обороти и изтегли , но усетих че десния куфар съвсем леко приплъзна . Направо се изпотих , погледнах в огледалото и видях колата рязко да намалява . Казах си всичко е наред , не ми се занимава , път ме чака .
Видях че трябва да заредя гориво преди да вляза в Молдова , имах румънски леи , но нямах молдовски . Реших да изляза на главния път за границата ( другия беше пряк , но много лош ) . Не бях минал и 10км по главния път и на един мост чух зад себе си сирена и видях в огледалото полицейска кола със светещи буркани и караха буквално до задницата на мотора . Започнах да спирам бавно , когато спрях от колата излезе полицай и дойде при мен , започна да говори на румънски , вдигнах рамене и му казах на румънски че не разбирам ( надявах се да не знае английски ) . Да ама знае , попитах за какво ме спират ?
Отговора беше : За превишена скорост , имало ограничение на този участък от пътя , било 60 км/ч . Замислих се и се усетих , че имаше един ръждясал знак , сигурно от социалистическо време и нищо не се виждаше , явно е хранилка . Казах му че не съм видял знак , попитах с колко съм карал ? С 107 км/ч и за това превишение глобата била 360 евро . Започнах да обяснявам за къде съм тръгнал защо бързам и т.н. Явно направих впечатление защото излезе и другия полицай и дойде да види какво си говорим . Полицая каза че ако платя веднага ще платя 180 евро . обясних му че ме чака много път и такава сума е много не знам дали ще мистигнат парите , камо ли да плащам такива големи глоби отрано .
Те се спогледаха и първия полицай ме попита за маршрута , искаше да му го напиша . Написах му го и той го подаде на другия . Ония го взе и отиде в колата . Викам си , за какво беше това , тогава първия полицай ми каза : Ще напишем в глобата че си карал с 80 км/ч и глобата е 180 евро , но ако платиш веднага ще е 90 евро . Някак си по поносимо стана . Съгласих се ... имам ли избор ? Платих си фиша и газ отново . Заредих гориво и минах румънската граница .
Времето стана много топло , казах си супер . Бяха ми омръзнали дъждовете и лошото време в България . Обаче между двете граници опашка от коли , бусове , Тирове . Учудих се , ляв мигач и изпреварих колоната докато изляза най отпред . Оказа се че има бариера и хората си чакаха да влязат в Молдова . Видях един павилион и вътре една много млада и красива молдовка в полицейска униформа . Попитах я дали говори английски и тя ми отвърна с поклащане на глава . Явно НЕ . Започнах да и обяснявам на лош румънски че нямам време и трябва да мина ... и в това време й звънна телефона и ми направи знак да почакам малко .
Какво беше учудването ми когато започна да говори на перфектен руски . Викам си така е по добре , ще се разберем нямам проблем с писмен или говорим руски така че зачаках да свърши разговора . В момента когато свърши започнах на ново да обяснявам всичко само че на руски . Изведнъж й се смени физиономиятя и ме попита украинец ли съм . Казах не , Българин съм . Добре ама акцента ми бил като на украинец . Бръкнах извадих паспорта и го показах . Обясних и за обиколката и някак си и стана интересно . Отвори бариерата тип врата и аз минах . Отивам на митницата там имаше две , три коли . Изчаках да ми дойде реда . Пак момиче , симпатично обаче гледа много строго . Поздравих на румънски и си подадох паспорта . Поиска ми и талона на мотора и застраховката . Дадох ги , тя ги взе и изчезна някъде .
.
.
Минаха около 20мин , колоната дойде и митничарите ги обработиха за нула време , някъде за около 40 минути , а аз си стоя и чакам . Попитах колегата й какво става проблем ли има , той вдигна телефона и за мое голямо учудване заговори на руски и я повика . Тя дойде още по намръщена , и ми говори нещо на румънски . Казах и по добре на руски и тя се съгласи . Започна да ме пита за целта на посещението ми в Молдова . Обясних всичко отново . Даде ми документите и каза довиждане . Попитах това ли е всичко . ДА - можел съм да тръгвам . Започнах да се опаковам и прибирам документите . Дойде колегата й и ме попита дали съм платил еко такса пак на руски . Взех да си мисля , дали не съм в Русия вече .
Казах - не съм . Човекът ми посочи една стая където да платя и ме предупреди че глобата е 300 евро и да пазя квитанцията защото полицията ще я иска ако ме спрат . Отидох платих си , прибрах квитанцията и виждам пак митничарката . Попитах я защо не ми каза за екотаксата . Тя ми вика : Не съм длъжна трябвало аз да знам . Най учтиво и обясних че не е права . Но не ми обърна внимание . Обръщайки се видях погледа на колегата й , той направи физиономия по неин адрес и ми стана ясно , че е безмислено . Запалих мотора и тръгнах . Тръбваше да съм в Украина след 3 часа . Давам газ веднага след като излязох от митницата и докато се огледам , пак митница .
Учудих се неразбрах как така нали уж излязох и след няколко стотин метра пак същото , пак същите униформи . Минах малко по на вътре и видях украинското знаме . Вече разбрах че съм сбъркал , ама пък друг път нямаше този беше главния . Реших да се връщам обърнах мотора и насреща ми един граничар - Стой ми вика . Ти къде ? Казах му че съм се объркал и искам да отида в Кишинев . Момчето ми каза да се върна назад и ще видя в дясно отбивка - това било пътя . Върнах се и започнах да гледам и я открих . Ама тя повече приличаше на отбивка за село отколкото път за столица а пък и веднага влизаш в едно село . Видях табела Кишинев . Аха , на прав път съм . На излизане от селото видях много красив пейзаж , трябваше да се снима . Много беше красиво .
.
.
Пътя зле , на места много зле , на места даже липсва . Мотора се държи перфектно , никога не съм карал ендуро на дълго и ме впечатли . Обаче от село до село 1-2 км. А пък селата по 4-5-6-7 км. Никак не спори пътя . След около 4 часа се добрах до Кишинев . Последна зарядка преди Украина , да изхарча молдовските леи . Тръгвам от града и на едно кръгово се обърках . Спрях да питам за пътя , пак на руски ( оказа се че всички знаят руски ) . Започнаха да ми обясняват . че там откъдето искам да мина не било безопасно и че имало някаква вътрешна граница . Че от другата страна можело и да не ме пуснат . По добре било да мина на север по пътя за Киев . Аз съм се насочил по пътя за Харкив . Погледнах на картата , другия път е с почти 200 км по дълъг .
А от тук до Украина са 60 км , реших че нямам време и продължих , след около 30 км митница . Дадоха ми документ че напускам страната . Този документ какъв е пък сега , аз още не съм излязал и без печат на паспорта . Странно , взех да разпитвам , Обясниха ми с две думи че ситуацията е същата както в Украйна . Тръгвам по пътя и след 10 тина километра минавам река Днестър и докато зяпам насам натам , пред мен пост с чували и едно момче и едно момиче с автомати и руски униформи стоят пред една бариера . Спрях и момчето веднага излезе от "гнездото" . Попита ме от къде съм и накъде съм тръгнал . Казах че отивам в Украйна и че съм българин . Говори с някой по станцията и ми каза да мина .
Минавам през втори пост по тежко въоръжен имаше картечно гнездо с картечница и БТР . Там ми провериха паспорта , пак говорене по станция и пак минах . Накрая пристигнах в "кошарата" . Заградено място където проверяваха коли и тирове . Забелязах няколко картечни гнезда , няколко БТРа и два танка , много военни и тук там полицаи . Веднага дойде един полицай и ми взе паспорта и отиде до една бутка , говори там около минута и ме извика . Отидох , вътре имаше много красива рускиня с грим до ушите . Започна да ми иска всички документи , книжка , талон на мотора и застраховка . Започна да ги копира , даде ми една декларация и ме попита знам ли къде се намирам . Казах и че не , ама като гледам униформите , би трябвало да съм в Русия .
Започна да ми обяснява що за република са , че никой не ги признавал и т.н. Мълчах няма какво да кажа че и аз за първи път чувам и виждам . Дойде още един полицай явно привлякох внимание , гледа мотора гледа мен , на лош английски ме попита откъде съм , в това време жената от бутката му каза да спре и че говоря руски . Защо не съм минал през другата граница , за какво имам толкова багаж посочва куфарите на мотора . Пак обяснявам всичко наново и взех да събирам тълпа около нас . Веднага новината се разпространи и започнаха да се снимат с мен . Казвам си добре станаха по добронамерени .
Извадих моя фотоапарат и помолих един военен да ме снима с две войничета , не знам от къде се бяха появили . Голяма грешка , всички взеха да се ежат , че не може , нямам право и за кого снимам . Хайде пак обяснения че е за мен , за пътуването . че ще правя филм и т.н. Каквото ми хрумна това казах , те пак ми говорят техните глупости да не съм бил шпионин и неща от този сорт . Дойде един офицер и им каза да се махат даде ми три декларации които трябва да попълня . Разгледах ги бяха само на руски , едната беше временен талон на мотора другата митничека декларация и третата беше временен паспорт за да премина транзит .
Попълних ги и офицера ми каза да сваля куфарите и да ги отворя . Гледа доста странно багажа , носех си четири бутилки уиски Бляк рам по 250 мл . Разгледа едната и ме погледна въпросително ( разбрах че иска , ама друг път ) и се спря на GPSа . Моя е като телефон , много ми е удобен , екстремен модел . Започна да го оглежда , не беше включен и ме попита : Това какво е ? - и извика един полицай да дойде . Отговарям му че е GPS , но дойде полицая гледа , гледа и му каза че прилича на сателитен телефон . Офицера ме погледна и аз му казах че колегата греши вярно че прилича малко но не е сателитен телефон , няма клавиатура , как се набира без нея и мога да го включа за да се убеди .
Добре вика прибирай куфарите и ела с мен като взе GPSа . Влязоме в една канцелария в която имаше около 5 - 6 човека . Една млада рускиня кинта и 20 с вдигнати ръце оформяше документите . Офицера остави и моите и влязохме в нещо като кабинет . Пак се започна с разпита откъде съм , защо минаван от тука накъде съм тръгнал , пак същите неща . Обяснявам всичко от начало няма как , това беше шефа там . Включих GPSа и го убедих че не е сателитен телефон . Най после се съгласи и ми каза да чакам да ми оправят документите при другите отвън . Казах добре и излязох при другите . Да обаче никак не върви писането , всичко се пише на ръка .
Погледнах купчината документи - ужас цяла баля , кога ще става незнам , всичко се подпечатва с няколко печата . Луда работа . Чаках около час само един човек мина , гледам си часовника , стоя вече два часа от както съм дошъл , ама с това темпо , сигурно до сутринта няма да мина . Влязох при началника и му обясних че нямам време и че всичко е много мудно , но не затворих вратата и рускинчето ме е чула , Излизаме с началника и той взе моите документи и ги сложи най отгоре , аха значи следващия съм аз .
Момичето ме гледа на кръв и ми казва : - Моля седнете . Отговарям че не искам , боли ме задника . Само че тя не можела да работи когато някой и стърчи и се отпуснах на стола . Седнах какво да правя , моите документи са следващите . Излезе началника и ме попита : - За колко време ще стигнеш до другата граница ? Казвам не знам , зависи колко километра са - Около 30 беше отговора . Казвам около 20мин . - Добре давам ти 30 мин .- ми каза той . - Чакай малко , как така ами ако нещо стане пукна гума или друго . - Давам ти 1 час най много .
Момичето каза да платя таксата . Не знам каква , но не беше много . - Добре , ама нямам вашите пари как да платя ? - Отговора ми хареса : Вземаме всичко . Супер - набутах молдовските леи , мятам се на мотора и газ . Пътя беше тотално изоставен в цепнатните на асфалта имаше 20 см трева , фазаните се разхождат без да се плашат , жива душа няма по пътя . Аз обаче навих 140 км/ч и така до другата граница . Там трима стоят , двама цивилни и един полицай . Давам всички документи , хайде пак куфарите долу . Този обаче се загледа в ножа . - За какво ти е такъв голям нож ? Викам не е голям нормален , за хляб ми трябва , за храна . Видял е на кръста ми другия който е комбиран с клещи . - Нали имаш такъв , за какво са ти два ? - Обяснявам че с единия ако се наложи правя ремонти а с другия режа храна , не мога да ям като режа с един и същи нож . Мина версията и си събирам багажа . Питам дали това е всичко .
Той ми казва : Отиди напред да те види митничара . Отивам и хайде пак куфарите долу . Казвам че , преди една минута , колегата му ме е проверил . Нямало значение той щял да гледа за други работи . Разбрах , хареса си едни лешници , които си купих от Кишинев за да доизхарча леите . Майната , му да ги взема , сума ти и време загубих . Гледам часовника , 18.30 почти , казах довиждане и отивам на украинската граница . Младо момче с автомат ме спира и ми записа номера даде ми някаква бележка и ми обясни , че трябва да я дам на другия пост като излизам от митницата . Спирам на едно гише , само там имаше хора . Митницата запустяла , личи си че неработи отдавна . В смисъл никой не минава , явно заради "републиката" . В гишето имаше трима човека с бронежилетки , двама мъже и една жена , тежко въоръжени с пистолети и автомати .
А гишето доста тясно , викам си тези за какво са се наблъскали на едно място , усетих се , само там имаше климатик . Вяло ми обърнаха внимание но жената отвори едно прозорче и с почти заспал глас ми вика ; - Ти накъде ? . Казвам в Украйна . Гледа ме сякаш ще заспи . - Дай си паспорта . Дадох го и затвори прозорчето , започна да си приказва нещо вътре с другите и никакво внимание към паспорта . Единия и колега го взе от ръцете и и го отвори . Опаа - стана интересно , взеха да говорят по живо и жената отвори прозорчето . - Какво ще правиш в Украйна ? - Минавам транзит и пак започнах да обяснявам всичко . - Защо минаваш от тук а не през Киев ? Казах че от тук е по пряко , но не знаех че има такава република и че загубих много време там .
Въобще не й пука за намека . Държи ми паспорта в ръце и си играе с него . Започна да ме разпитва откъде ще минавам , като стигна Владивосток , как ще продължа и т.н пак обяснения . Мълчи гледа ми паспорта гледа мен и се започна . Знаеш ли че аз навремето живеех в еди кой си град ( малък град по трасето в Русия не съм го и виждал на картата ) Обаче се омъжила и дошла в Украина и после се развела и сега да съм видел къде била на това пусто място и т.н. Викам си на ума , тази ще иска нещо , за какво беше това оплакване не знам . Излезе от гишето , но паспорта остана вътре . Взе да оглежда мотора и ми каза да отворя куфарите . Отворих , взе да рови като кокошка , то всичко беше вече преровено два пъти на предните митници така , че всичко вътре беше бомба . Гледа , върти се пак гледа вътре , нещо става , но не мога да разбера .
Каза ми да прибирам багажа . Най после да дава паспорта и да бягам . Да ама не , отиде при другите и взеха нещо да обсъждат като от време на време ме поглеждат . Гледам си часовника загубил съм почти час - мамка му не ми се кара по тъмно , поне да се добера до Кировград . Най после жената дойде с паспорта и ми вика , къде да гледат за пътешествието . Казах и да заснеме гърба ми с емблемата и че имаме сайт . Не ми се обясняваше повече . Запалих и тръгнах . Дадох бележката на другото войниче и потеглих здраво . Здраво ама не , върнах газта , пътя ужас , даже два ужаса . Стар някогашен бетон , дупка до дупка , да не говорим за снадките . Обаче взех да свиквам , мотора ги поема много леко така , че увеличих скоростта .
.
.
.
